7 ene 2016, 10:42

Новата Година

  Poesía
354 0 0

Препуска Новата Година

на празничната звънчева шейна,

препускат нейните елени

със вихъра на нова орис,

снежанки и джуджета

разнасят новата фиеста,

украсите лъщят с фантомна радост

над охкащия свят,

над патериците на новите надежди,

над охтичава младост,

над мост на ново оцеляване

от стихиите залят!

 

Блещи новогодишната фурия,

феерия на новата съдба,

в бенгалски огън на невиждана курия,

във фойерверк на разноцветен сноп

окичил неприкритата ръжда.

 

Коледи въртят се в снежен танц,

искрящите елхи

поклащат се с гирляндите

на ослепяващия гланц.

 

Коледите носят ги джуджета,

във приказки стопени от

 прозиращата беднота,

вълшебства стъпкани от костюмирана вендета,

троловете слепи в шарената празнота,

се лутат в нанагорното надолу

с широките незрящи и бинтовани очи,

и елфите забравили за чудеса

безмълвни, неми са без своите лъчи...

 

Ледена реалност

е сътворила нов етюд,

нощта Новогодишна, бална

разтваря се във приказния студ.

 

Новата Година

дойде със новия си блясък,

дойде със новата си суета,

със новия си лъкав крясък,

със опаковката на новата си

стара и болнава къща

и отлитащи ята.

 

Светът се весели

със сълзите на своя празник,

светът наздравици е вдигнал,

веселие замръзнало раздава

с богатството повило

свойта Нова нищета,

множеството гълта часовете на забрава,

звънът на чашите припряно шества,

сякащ за да заглуши

свистенето на Новия пристигащ вятър.

 

Светът с обърната глава

е непотърсил Новата си истинска Година,

във снежен вихър,

невидял посоката в която да премине

и своята единствено спасителна врата!

 

гр. София, 02.01.2016 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...