В празничната нощ седим сами,

в чашите шампанското прелива,

аз виждам в твоите очи

една тъга горчива.

Усещам как в очите ми събира се сълза,

по бузите се стича мълчаливо,

усещам в мене болка и тъга,

към теб поглеждам със надежда боязливо.

В лицето ти обаче виждам празнота,

не помниш вече нашите дни,

оставяш ме сама 

и искаш да забравя любовта.

Още помня дните тъй красиви, 

когато бяхме с теб едно,

когато бяхме тъй щастливи, 

но ти пречупи моето крило.

И ето часовникът дванадесет удари,

събуди ме от сън красив,

а ти дори не ме пожали

и тръгна си към свят лъжлив!

Ето - пак от мене си отиде любовта,

остана само шампанското пенливо

и в тишината на нощта последната сълза

от очите се отрони мълчаливо...

15.12.2005г.