На празника ще бъда с теб –
въздушна и незрима.
Разтворена във полумрак
и като дъх неуловима.
Ще бъда музика, която
ще чуваш само ти.
С игриво пламъче на свещи
ще гледам в твоите очи.
Искра ще бъда променлива
в гирлянди светлина.
Във чашата пенливо вино
ще бъда топлина.
На масата ще бъда символ –
ще бъда жито, плод,
за да ти пожелая здраве
и най-честит живот.
И даже блус ще потанцувам
с глава на твойто рамо.
И крадешком ще те целувам
(но ...аз ще зная само!)
....На празника ще бъда с теб –
загадъчна, желана...
И само бурята навън
ще ти напомня, че ме няма!....
Мария Марковска
© Мария Марковска Todos los derechos reservados