dinko1963 (Динко)
92 446
11 sept 2014, 18:21

Новото време 

  Poesía » Civil
603 1 7

Новото време

 

В миг на лична равносметка,

Мъничко обезверен,

Взех да поизтупам с четка

Моя нов, но прашен ден.

 

Резултатът не остави

В мен усещане за ред:

Виждах как мечти и нрави

Сякаш смразени в лед.

 

Думите са някак сложни -

Вплели сме ги в лабиринт.

Мислите трептят тревожни,

Станал е животът спринт.

 

Искаме да сме успели,

Да вървим по върхове,

Но растат петната бели

В ситите ни умове.

 

Стъпили сме без опора

В блатото на странен свят.

Свят машинен, не на хора,

В който буренът е цвят.

 

Спомен минал се забравя –

Само новото пред нас

Длъжно е да обуславя

Смисъла на всяка страст.

 

Закъде сме, кой ни води?

Лутаме се, търсим цел.

Гордост скромна, куп с изгоди?

Ти! Какво би предпочел?

 

11.09.2014

© Динко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??