11 sept 2014, 18:21

Новото време

  Poesía » Civil
887 1 7

Новото време

 

В миг на лична равносметка,

Мъничко обезверен,

Взех да поизтупам с четка

Моя нов, но прашен ден.

 

Резултатът не остави

В мен усещане за ред:

Виждах как мечти и нрави

Сякаш смразени в лед.

 

Думите са някак сложни -

Вплели сме ги в лабиринт.

Мислите трептят тревожни,

Станал е животът спринт.

 

Искаме да сме успели,

Да вървим по върхове,

Но растат петната бели

В ситите ни умове.

 

Стъпили сме без опора

В блатото на странен свят.

Свят машинен, не на хора,

В който буренът е цвят.

 

Спомен минал се забравя –

Само новото пред нас

Длъжно е да обуславя

Смисъла на всяка страст.

 

Закъде сме, кой ни води?

Лутаме се, търсим цел.

Гордост скромна, куп с изгоди?

Ти! Какво би предпочел?

 

11.09.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...