Новото време
Новото време
В миг на лична равносметка,
Мъничко обезверен,
Взех да поизтупам с четка
Моя нов, но прашен ден.
Резултатът не остави
В мен усещане за ред:
Виждах как мечти и нрави
Сякаш смразени в лед.
Думите са някак сложни -
Вплели сме ги в лабиринт.
Мислите трептят тревожни,
Станал е животът спринт.
Искаме да сме успели,
Да вървим по върхове,
Но растат петната бели
В ситите ни умове.
Стъпили сме без опора
В блатото на странен свят.
Свят машинен, не на хора,
В който буренът е цвят.
Спомен минал се забравя –
Само новото пред нас
Длъжно е да обуславя
Смисъла на всяка страст.
Закъде сме, кой ни води?
Лутаме се, търсим цел.
Гордост скромна, куп с изгоди?
Ти! Какво би предпочел?
11.09.2014
© Динко All rights reserved.
