10 dic 2005, 14:14

нужда

  Poesía
1.3K 0 3

НУЖДА

 

Нощта е тъмна,

гората е пуста,

гроба е празен.

Той излязал е навън,

своята жертва дебне пак.

 

Гарван грозно гледа ,

Чака идването му.

В тъмната пустош дебне той,

в черно е облечен.

Черен като смъртта.

 

Двама влюбени вървят,

двама влюбени се смеят.

Дълга сянка зад тях се извисява,

той е пак зад тях ,пазете се това е краят.

 

Погледът му е студен ,

той ги гледа изумен.

Как може да са толкова красиви.

Как може да са толкова живи.

Как! Как! Как!

 

Зловещи писъци

зловеща песен пеят.

Известяват за края

на един дълъг път,

на един влюбен живот.

 

Той впи, вкочанените си пръсти

 в сърцата им.

 

 

 

Толкова туптящи.

Толкова кървави .

Толкова красиви.

 

Двама влюбени лежат,

двама влюбени застиват,

без сърца, без души.

Облекли одеждите си вечни,

одеждите си черни на смъртта.

 

Завършена е дяволската му разходка,

зловеща и пагубна,но нужна на света.

Желанието му все така да става,

положи в ръката му отровната кама,

сърбът в черно забулена съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цецо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гадно! Наистина гадно... но е написано по нелош начин. Наистина има потенциал, просто не харесвам подобна крайност в Черната поезия. но трябва да има място за всичко
  • На мен тези стихове много ми допаднаха.Продължавай така
  • от "Той впи, вкочанените си пръсти в сърцата им." надолу 6...
    нз останалото не ми допадна...може би просто не го разбрах както трябва

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...