нужда
НУЖДА
Нощта е тъмна,
гората е пуста,
гроба е празен.
Той излязал е навън,
своята жертва дебне пак.
Гарван грозно гледа ,
Чака идването му.
В тъмната пустош дебне той,
в черно е облечен.
Черен като смъртта.
Двама влюбени вървят,
двама влюбени се смеят.
Дълга сянка зад тях се извисява,
той е пак зад тях ,пазете се това е краят.
Погледът му е студен ,
той ги гледа изумен.
Как може да са толкова красиви.
Как може да са толкова живи.
Как! Как! Как!
Зловещи писъци
зловеща песен пеят.
Известяват за края
на един дълъг път,
на един влюбен живот.
Той впи, вкочанените си пръсти
в сърцата им.
Толкова туптящи.
Толкова кървави .
Толкова красиви.
Двама влюбени лежат,
двама влюбени застиват,
без сърца, без души.
Облекли одеждите си вечни,
одеждите си черни на смъртта.
Завършена е дяволската му разходка,
зловеща и пагубна,но нужна на света.
Желанието му все така да става,
положи в ръката му отровната кама,
сърбът в черно забулена съдба.
© Цецо All rights reserved.
но трябва да има място за всичко
