Нужда от пламък
Спокойно е!
А чуваш ли дъжда?
Ела със мен навън! Да повървиме,
и капки да ни галят във нощта,
да поговорим... или просто помълчиме!
Разбираш ли, не искам самота!
Омръзна ми сама да си говоря.
Така се радвам, че до мене си сега,
и ме изслушваш - без да ти се моля!
В живота си получих много аз,
раздадох - а стократно ми се връща,
добро и лошо, светлина и мраз,
денят след тъмна нощ ме пак обгръща.
Родители, приятели, деца,
благодаря на Господ, че ги имам,
но някак си ми липсва живина
без нея, вътре бавничко умирам!
Нуждая се от пламък! Разбери!
Такъв, от който огън се разгаря,
и моето сърце да изгори
поне следа във него ще остави!
Красиво е!
Дъждът отдавна спря.
Ухае тъй прекрасно в мрака!
Ела! Прибираме се у дома,
и там с надежда любовта ще чакам.
© Радка Горанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Красиво е!
Дъждът отдавна спря...
Ела! Прибираме се у дома,
и там с надежда любовта ще чакам."
Прекрасно е...
-
Красота!
Никой не бива да е самотен в този свят, макар, че мнозина се чувстват така, въпреки хората около тях! А благодарността е нещото, от което не бива да се отдалечаваме! Винаги има за какво да сме благодарни! А аз ти благодаря за прекрасното изживяване, което ми подари, Раче! Прегръдка! -
Лейди Фокс, за мен е чест
да бъда аз сред фаворитките ви днес!
Милейди, искрено Ви поздравявам
и Одата на радостта запявам -
Антоан приятелю, безкрайно съм ти благодарна за милия коментар и за това, че разбираш и усещаш стиховете ми!
Поздрави и много усмивки и от мен! -
Аз ти благодаря Белла! Оценката ти, ме трогна много!
Приятелски поздрави от мен
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Уважаеми Сър, моите искрени благодарности, за Вашето посещение, коментар и оценка! Поласкана съм, че моят стих Ви е харесал!
И сега преминавам на ти