Нужда от пламък
Спокойно е!
А чуваш ли дъжда?
Ела със мен навън! Да повървиме,
и капки да ни галят във нощта,
да поговорим... или просто помълчиме!
Разбираш ли, не искам самота!
Омръзна ми сама да си говоря.
Така се радвам, че до мене си сега,
и ме изслушваш - без да ти се моля!
В живота си получих много аз,
раздадох - а стократно ми се връща,
добро и лошо, светлина и мраз,
денят след тъмна нощ ме пак обгръща.
Родители, приятели, деца,
благодаря на Господ, че ги имам,
но някак си ми липсва живина
без нея, вътре бавничко умирам!
Нуждая се от пламък! Разбери!
Такъв, от който огън се разгаря,
и моето сърце да изгори
поне следа във него ще остави!
Красиво е!
Дъждът отдавна спря.
Ухае тъй прекрасно в мрака!
Ела! Прибираме се у дома,
и там с надежда любовта ще чакам.
© Радка Горанова All rights reserved.
Вълшебни дни ти пожелавам и много усмивки от мен 
