29 jun 2013, 16:09

Някой 

  Poesía
652 0 16

Животът ми щом се замисли над плана си пъклен –

да ми скрие деня пред света, лицемерно притихнал,

някой в тъмното пали узрели звезди като въглени

и танцува отгоре им вечер, докато се усмихна.

 

Някой къса листата и ги ниже в косите ми вечер,

щом забравя да тръшна вратата на тъжното тъмно.

После тихо си тръгва и не хлопва врати – да не пречи.

И ме пази в нощта отдалече, додето се съмне.

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??