Животът ми щом се замисли над плана си пъклен –
да ми скрие деня пред света, лицемерно притихнал,
някой в тъмното пали узрели звезди като въглени
и танцува отгоре им вечер, докато се усмихна.
Някой къса листата и ги ниже в косите ми вечер,
щом забравя да тръшна вратата на тъжното тъмно.
После тихо си тръгва и не хлопва врати – да не пречи.
И ме пази в нощта отдалече, додето се съмне.