Jun 29, 2013, 4:09 PM

Някой 

  Poetry
653 0 16

Животът ми щом се замисли над плана си пъклен –

да ми скрие деня пред света, лицемерно притихнал,

някой в тъмното пали узрели звезди като въглени

и танцува отгоре им вечер, докато се усмихна.

 

Някой къса листата и ги ниже в косите ми вечер,

щом забравя да тръшна вратата на тъжното тъмно.

После тихо си тръгва и не хлопва врати – да не пречи.

И ме пази в нощта отдалече, додето се съмне.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??