Някой ден...
Все някой ден ще дойда да те взема.
Когато може би е твърде късно.
Защото чудих се дали за тебе съм,
а не ти отива във очите тъжното...
Ах, колко много си я сбрала в себе си,
онази мъка на прекъснат полет.
И как в крилата имаш толкоз тежести,
че сякаш няма да летиш отново...
Но аз ще дойда. Във смълчано утро.
Преди петлите и Луната да изстине.
Докосна ли те, отведнъж ще бъде трудно.
При теб пристигам - Не, за да си ида...
А ти усещаш хладното във дланите
по кожата си топла от копнежа ти.
Настръхваш от дъха ми на желание,
и будния ти свят потъва в нежност...
На мен ще ми е влюбено и благо.
Дали е късно? Не, за тебе никога!
И толкоз обич имам да ти давам,
че никога не бих я сбрал във стихове...
Стихопат
Danny Diester
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
