Все някой ден ще дойда да те взема.
Когато може би е твърде късно.
Защото чудих се дали за тебе съм,
а не ти отива във очите тъжното...
Ах, колко много си я сбрала в себе си,
онази мъка на прекъснат полет.
И как в крилата имаш толкоз тежести,
че сякаш няма да летиш отново...
Но аз ще дойда. Във смълчано утро.
Преди петлите и Луната да изстине.
Докосна ли те, отведнъж ще бъде трудно.
При теб пристигам - Не, за да си ида... ...