10 abr 2010, 16:30

Някой ден...

Poesía » De amor

937 0 11

Аз зная - ще се каем някой ден
за времето, изгубено напразно,
за всеки час, със теб несподелен,
но мястото до двама ще е празно...

За прошката, недадена тогаз...
за гордостта, която ни застави
нещастни да сме двама, ти и аз,
в сърцата си поставили прегради.

Ще плащаме със двойна самота
във нощите, със други споделени,
две истински обичащи сърца
обрекохме да бъдат разделени...

О... зная ще се каем някой ден!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ivanleko91 (Ангел Колев)

Страхотен, много истински стих, Красимира!
Поздрави!

2010-04-15T19:28:14+03:00
teodorka (Теодора)

Харесах,поздрав и от мен!

2010-04-10T20:38:28+03:00
nadinka1991 (Надежда Кръстева)

Прекрасно и много въздействащо ...

2010-04-10T20:11:54+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Може и да не е късно...Опитайте,преди да е дошъл този ден!Прекрасно написано!Поздрав!

2010-04-10T19:40:18+03:00
Геритъ (Гери)

Гордостта е голяма тежест, бих искала нещата да не са такива, но не става както го искаме, назад не трябва да вървим...

Ще плащаме със двойна самота
във нощите, със други споделени,
две истински обичащи сърца
обрекохме да бъдат разделени...

2010-04-10T19:40:12+03:00