27 mar 2014, 17:40

Някой ден 

  Poesía » De amor
725 0 6

Любовта ти изчезна

като лятна мъгла,

а потъвахме в бездна,

слели мокри тела

и откривахме Рая

с помътнели очи.

Днес - Начало на Края

и от болка горчи.

От студа се пропуква

между нас обичта,

от очите ми руква

на дъжда песента,

но след него предчувствам

слънце, цветна дъга.

Ще захвърля бижуто

с черен бисер-тъга

и от теб ще си ида,

а през тази врата

да приижда ще видиш

сива, зла Самота,

ще ухае на Мен,

с моя глас ще се киска.

А те исках ,за Бога!

Колко много те исках...

 

 

Р.Ч. Лондон,2009'

© Росица Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??