Някой ден
Любовта ти изчезна
като лятна мъгла,
а потъвахме в бездна,
слели мокри тела
и откривахме Рая
с помътнели очи.
Днес - Начало на Края
и от болка горчи.
От студа се пропуква
между нас обичта,
от очите ми руква
на дъжда песента,
но след него предчувствам
слънце, цветна дъга.
Ще захвърля бижуто
с черен бисер-тъга
и от теб ще си ида,
а през тази врата
да приижда ще видиш
сива, зла Самота,
ще ухае на Мен,
с моя глас ще се киска.
А те исках ,за Бога!
Колко много те исках...
Р.Ч. Лондон,2009'
© Росица Чакърова All rights reserved.
