30 mar 2014, 22:57

Няколко думи за себе си

  Poesía » Otra
525 0 2

Аз имах разни интереси
и бях на хиляди места,
играх във всякакви пиеси,
но давах рамо на честта!

Не знам дали тъй бях възпитан,
или това бе в моя ген?!
Макар, че сменях моя ритъм,
но вечно верен бях на мен!

Аз бях като звънтяща струна,
издавах своя верен тон,
живях с неволите в катуна,
и бях един работен кон!

Аз знам, че няма да съм вечен,
стремях се да живея с чест,
опитвам се да бъда печен,
оставам си такъв и днес!
08.06.1999г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цитата ми хареса!
  • Да, бил съм се. Ето, по мене личат
    безброй много белези стари.
    Но вече не помня къде ли лежат
    убитите мои другари.
    Горял съм отвътре. Къде и кога?
    А как оцелял съм? Не зная.
    Не помня дори и защо съм сега
    със вас, в тази слънчева стая.
    Какъв ли съм бил във последния ден?
    Докрая ли бях непречупен?
    Продайте ми всичко за мене - на мен.
    Продайте го - всичко ще купя....

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...