Аз имах разни интереси
и бях на хиляди места,
играх във всякакви пиеси,
но давах рамо на честта!
Не знам дали тъй бях възпитан,
или това бе в моя ген?!
Макар, че сменях моя ритъм,
но вечно верен бях на мен!
Аз бях като звънтяща струна,
издавах своя верен тон,
живях с неволите в катуна,
и бях един работен кон!
Аз знам, че няма да съм вечен,
стремях се да живея с чест,
опитвам се да бъда печен,
оставам си такъв и днес!
08.06.1999г. София
© Христо Славов Всички права запазени