31 oct 2005, 16:36

Някъде между рая и ада 

  Poesía
1435 0 11
Като горящо, огнено кълбо
по вените ти ще се спусна в мрака.
В сърцето ти ще падна...Грее то...
Защо не каза, че и ти си ме очаквал?!
От тази твоя нежност се топя
и капки огън по тревите падат.
О, спри за миг, че ще изпепеля
градините на Бога, чак до ада!
Сам дяволът уплашен ще гори
и дяволска молитва ще си шепне,
докато устните ми твоите очи
целуват страстно и от сладост лепнат.
Докосване... Див трепет... Земетръс...
Опустошени дяволски казани...
Излизат грешниците.Пада божи кръст.
Прегръщаш ме. Аз цялата съм в рани
и искам в този миг да изгоря
до клетките ни сетни двама с тебе.
Ще се разтворим бавно във нощта.
Обичаш ме!Такъв е твоят жребий!
_________________

© Геолина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??