31.10.2005 г., 16:36

Някъде между рая и ада

1.8K 0 11
Като горящо, огнено кълбо
по вените ти ще се спусна в мрака.
В сърцето ти ще падна...Грее то...
Защо не каза, че и ти си ме очаквал?!
От тази твоя нежност се топя
и капки огън по тревите падат.
О, спри за миг, че ще изпепеля
градините на Бога, чак до ада!
Сам дяволът уплашен ще гори
и дяволска молитва ще си шепне,
докато устните ми твоите очи
целуват страстно и от сладост лепнат.
Докосване... Див трепет... Земетръс...
Опустошени дяволски казани...
Излизат грешниците.Пада божи кръст.
Прегръщаш ме. Аз цялата съм в рани
и искам в този миг да изгоря
до клетките ни сетни двама с тебе.
Ще се разтворим бавно във нощта.
Обичаш ме!Такъв е твоят жребий!
_________________

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геолина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...