31.10.2005 г., 16:36 ч.

Някъде между рая и ада 

  Поезия
1436 0 11
Като горящо, огнено кълбо
по вените ти ще се спусна в мрака.
В сърцето ти ще падна...Грее то...
Защо не каза, че и ти си ме очаквал?!
От тази твоя нежност се топя
и капки огън по тревите падат.
О, спри за миг, че ще изпепеля
градините на Бога, чак до ада!
Сам дяволът уплашен ще гори
и дяволска молитва ще си шепне,
докато устните ми твоите очи
целуват страстно и от сладост лепнат.
Докосване... Див трепет... Земетръс...
Опустошени дяволски казани...
Излизат грешниците.Пада божи кръст.
Прегръщаш ме. Аз цялата съм в рани
и искам в този миг да изгоря
до клетките ни сетни двама с тебе.
Ще се разтворим бавно във нощта.
Обичаш ме!Такъв е твоят жребий!
_________________

© Геолина Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??