25 oct 2019, 14:58  

Няма

  Poesía » Otra
1.7K 2 7

...
Няма връзка – оттатък мълчат,
може би глухонеми са всички ...
или пък, като птици кръжат
над гнездо, дето някой посича.

 

Самовлюбен и млад този свят
гледа старата мъка отгоре.
Няма връзка – оттатък мълчат
и врати няма, но са затворени.

 

Няма време – свещта изгоря
и молбите за дъжд вече свършиха.
От последната цветна заря
два-три стръка живот се откършиха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анастасия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре, благодаря за поправките, приемам всякаква информация, за да се коригирам, само не знам, сега мога ли да го поправя, още не ми е напълно ясно всичко тук, благодаря отново, добри хора!
  • Ани си има проблем с кавичките от известно време.
    И според мен са излишни. Но във "врати няма, но са затворени." виждам чудесна антитеза, не алогизъм.
    Та, мила Ани, понякога пробвай да използваш чернова, да отлежи стиха една вечер, па тогава...
  • Прочетох мислите си в коментара на Анита, редакция по отбелязаното вече, идеята и стихът ми харесаха
  • Наколко пъти го четох това стихотворение. Хареса ми замисъла. Има въздействие, сполучливи метафори. Не мисля, обаче, че кавичките са необходими. А тук:
    "Няма връзка – "оттатък" мълчат
    и врати няма, но са затворени.", мисля, че трябва да помислиш още, нелогично звучи да няма врати и да са затворени. Аз си го прочетох по друг начин, но би ми се искало и ти да го видиш по твой, авторов начин. Хубаво е това стихотворение да се усъвършенства. Има качества, които са неоспорими.
  • Благодаря!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...