25.10.2019 г., 14:58  

Няма

1.7K 2 7

...
Няма връзка – оттатък мълчат,
може би глухонеми са всички ...
или пък, като птици кръжат
над гнездо, дето някой посича.

 

Самовлюбен и млад този свят
гледа старата мъка отгоре.
Няма връзка – оттатък мълчат
и врати няма, но са затворени.

 

Няма време – свещта изгоря
и молбите за дъжд вече свършиха.
От последната цветна заря
два-три стръка живот се откършиха.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анастасия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре, благодаря за поправките, приемам всякаква информация, за да се коригирам, само не знам, сега мога ли да го поправя, още не ми е напълно ясно всичко тук, благодаря отново, добри хора!
  • Ани си има проблем с кавичките от известно време.
    И според мен са излишни. Но във "врати няма, но са затворени." виждам чудесна антитеза, не алогизъм.
    Та, мила Ани, понякога пробвай да използваш чернова, да отлежи стиха една вечер, па тогава...
  • Прочетох мислите си в коментара на Анита, редакция по отбелязаното вече, идеята и стихът ми харесаха
  • Наколко пъти го четох това стихотворение. Хареса ми замисъла. Има въздействие, сполучливи метафори. Не мисля, обаче, че кавичките са необходими. А тук:
    "Няма връзка – "оттатък" мълчат
    и врати няма, но са затворени.", мисля, че трябва да помислиш още, нелогично звучи да няма врати и да са затворени. Аз си го прочетох по друг начин, но би ми се искало и ти да го видиш по твой, авторов начин. Хубаво е това стихотворение да се усъвършенства. Има качества, които са неоспорими.
  • Благодаря!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...