Няма да моля и викам не ще ме чуеш ти без любовта ти страдам, оставам без мечти. Без твоя глас сам сляпа, със счупени крила, прекършвам гордоста и казват ти ела. Няма да моля и викам тихо ще шептя дано се върнеш ти и пак да те обичам, да ме обичаш ти. Няма да моля и викам, а тихо ще шептя, тя любовта ще чуе моите слова. Не съм аз просекиня, не моля за милостиня. А тихичко шептя и моля се не аз, а моята душа.
За любов не се моли..и проси!Така поднесено стихотворението ...не въздейства.Не се мъчи с римуването..на всяка цена!Тук,когато споделяме откровенията си..трябва да се учим от критиката и да я желаем..иначе всичко е безсмислено!Да се обиждаме е просто нелепо...никой не се ражда поет...истинските неща,като в живота се изпитват!Успех!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.