28 jul 2005, 21:53

Няма да моля 

  Poesía
1142 1 2
Няма да моля и викам
не ще ме чуеш ти
без любовта ти страдам,
оставам без мечти.
Без твоя глас сам сляпа,
със счупени крила,
прекършвам гордоста
и казват ти ела.
Няма да моля и викам
тихо ще шептя
дано се върнеш ти
и пак да те обичам,
да ме обичаш ти.
Няма да моля и викам,
а тихо ще шептя,
тя любовта ще чуе
моите слова.
Не съм аз просекиня,
не моля за милостиня.
А тихичко шептя
и моля се не аз,
а моята душа.







© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За любов не се моли..и проси!Така поднесено стихотворението ...не въздейства.Не се мъчи с римуването..на всяка цена!Тук,когато споделяме откровенията си..трябва да се учим от критиката и да я желаем..иначе всичко е безсмислено!Да се обиждаме е просто нелепо...никой не се ражда поет...истинските неща,като в живота се изпитват!Успех!
  • Ти да не би да си критика на саита писателче.
Propuestas
: ??:??