Няма да те забравя!
Когато слънцето изгрееше
когато луната заблестеше
тогава и твоята усмивка
вечно на устата ти стоеше
Когато казваше обичам те
лицето мое тъй блестеше
сякаш мога да заместя
туй нещо със сълзи...
Не не мога да ти кажа
твърдо и без мизерен тон
това сбогом което очакваш
сега в мрачната нощ...
Забрави го това да те
забравя
не и по този жесток начин
забрави така да те оставя
както иска ти се...
Не макар да има друга
аз вечно ще те пазя там
в сърцето си ще те зашия
и тайничко ще те обвия
в черупката си на любовта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ребека Иванова Todos los derechos reservados
