Aug 13, 2010, 1:04 PM

Няма да те забравя!

  Poetry » Love
872 0 2

Когато слънцето изгрееше

когато луната заблестеше

тогава и твоята усмивка

вечно на устата ти стоеше

Когато казваше обичам те

лицето мое тъй блестеше

сякаш мога да заместя

туй нещо със сълзи...

Не не мога да ти кажа

твърдо и без мизерен тон

това сбогом което очакваш

сега в мрачната нощ...

Забрави го това да те

забравя

не и по този жесток начин

забрави така да те оставя

както иска ти се...

Не макар да има друга

аз вечно ще те пазя там

в сърцето си ще те зашия

и тайничко ще те обвия

в черупката си на любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...