20 ene 2007, 0:30

Няма изход...

  Poesía
726 0 2
Болка в сърцето.
Страх във очите.
Сълзи по лицето
и мъка в мечтите.
Гняв във душата,
разядено тяло.
Тъга непозната
от времето спряло.
Главата пулсира
от мисли раняващи.
Сърцето ми спира
или бие влудяващо.
Поглед умолителен.
Молба за спасение.
Отказ презрителен,
гняв в огорчение.
Болно съзнание,
силната воля...
Тъга и страдание,
безмълвна се моля.
Устните тихо
изричат мъглата.
Във миг се стопиха
нощта и зората.
Дланите плахо
докосват деня.
Дните ми бяха
и пак са лъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...