Няма изход...
Болка в сърцето.
Страх във очите.
Сълзи по лицето
и мъка в мечтите.
Гняв във душата,
разядено тяло.
Тъга непозната
от времето спряло.
Главата пулсира
от мисли раняващи.
Сърцето ми спира
или бие влудяващо.
Поглед умолителен.
Молба за спасение.
Отказ презрителен,
гняв в огорчение.
Болно съзнание,
силната воля...
Тъга и страдание,
безмълвна се моля.
Устните тихо
изричат мъглата.
Във миг се стопиха
нощта и зората.
Дланите плахо
докосват деня.
Дните ми бяха
и пак са лъжа.
Страх във очите.
Сълзи по лицето
и мъка в мечтите.
Гняв във душата,
разядено тяло.
Тъга непозната
от времето спряло.
Главата пулсира
от мисли раняващи.
Сърцето ми спира
или бие влудяващо.
Поглед умолителен.
Молба за спасение.
Отказ презрителен,
гняв в огорчение.
Болно съзнание,
силната воля...
Тъга и страдание,
безмълвна се моля.
Устните тихо
изричат мъглата.
Във миг се стопиха
нощта и зората.
Дланите плахо
докосват деня.
Дните ми бяха
и пак са лъжа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Терзийска Все права защищены
