27 abr 2013, 16:51

Няма как 

  Poesía » De amor
918 0 7

Защо ти трябваше толкова глинена
и толкова тебеподобна -
ти жена ли искаше или робиня?
Стихия ли, или нещо удобно.

Някоя, дето ти гали егото,
или жената, която спира дъхът ти?
Правиш ли разлика или още не си готов
да бъдеш с единствената в кръвта ти.

Няма как сам да си бъдеш достатъчен -
достатъчно си опитвал.
Сега гризеш спомените - остатъци,
и после в някой ъгъл ги сритваш.

Знаеш как да пребориш и тези призраци -
любовта има срок на годност.
Като захвърлиш старата рицарска ризница
остава познатият стар негодник.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??