Няма как
Защо ти трябваше толкова глинена
и толкова тебеподобна -
ти жена ли искаше или робиня?
Стихия ли, или нещо удобно.
Някоя, дето ти гали егото,
или жената, която спира дъхът ти?
Правиш ли разлика или още не си готов
да бъдеш с единствената в кръвта ти.
Няма как сам да си бъдеш достатъчен -
достатъчно си опитвал.
Сега гризеш спомените - остатъци,
и после в някой ъгъл ги сритваш.
Знаеш как да пребориш и тези призраци -
любовта има срок на годност.
Като захвърлиш старата рицарска ризница
остава познатият стар негодник.
© Христина Мачикян All rights reserved.
