Как искам да ми липсваш, но понякога...
Сега ми липсваш денонощно – често.
Дотолкова, че сякаш си избягала,
докато съм сънувал, че те срещам...
И в мене заболява туй очакване.
А после го изплаквам със надежда.
Дописвам те във стих за отпечатване.
В онази стихосбирка с име "Нежност"...
Събирам те във себе си. Завинаги.
Завинаги ли мене ще обичаш?
(Те, влюбените тъй кълнат се прѝживе,
а в мъка после прѝживе умират.) ...