Няма кой!

     
             И ето, свирката на влака

            пронизва мойта гръд

            раздяла шепне в полумрака

            болка ли е... или бавна смърт?!

            Дали ще има друга среща

            Дали пътят ще ни раздели...

            Дали ще я има обичта гореща

            Или само болка и сълзи...?!

            ...............................................

            А заслужава ли някой моите сълзи?!

            А има ли за кой да плача тук...?

            Не! И за това са тези редове,

Без вкус вода, неусетни ветрове.