17 may 2007, 9:59

Няма кой..

  Poesía
905 0 7
Какво е най-важно за теб сега?
Искаш ли да потънеш в бездна от самота?
Има много хора на света
и всеки от тях крие в себе си различни чувства,
защо мислиш,че си различен,
като си женкара типичен???
Страниш от другите с оправдания празни
и говориш за тях думи толкова омразни...
Имаш се за по-висша класа,
но кой ти дава правото с тях така да се отнасяш?
Дразниш ме ужастно вече ти.
Надменност се чете дори в очите ти...
Не мога да повярвам, че превърна се в това,
че превърна се в една безчувствена душа,
която е на път към смъртта!
Така не можеш да живееш, разбери -
няма вечно някой до теб да стои.
Никой няма да те търпи.
Време е - по пътя сам поеми!
Недей да кроиш мечти без основи,
а погледни в какво мамино синче превръщаш се ти...
Имаш коли, пари и хиляди жени,
но нямаш верни приятели.
Никой в беда няма да ти помогне,
защото, ако продължаваш така, на бедите ти няма кой да смогне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ти благодаря BeCaUsE`Of`YoU (Таня )
  • За съжаление напоследък е пълно с тези "Женкари" и "Мамини синчета", чието самъчувствие е без никакво основание и покритие! Много добре си казала всичко!
    А за римата..верно е, че на места се губи ама важното е че самото чувство в стиха присъства..Честно казано много повече ме радват тези стихове които карат нещо в мен да трепне и събуждат дадени чувства и емоции, отколкото онези, за които се казва че са "естетически издържани" а са загубили чувството си заради римата 6 и Поздрави от мен!
  • Ами аз мисля,че си има рима незнам за вас...
  • Браво!
  • Пак си с хубава идея,ама пак без рима.Става и за рап парче

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...