17.05.2007 г., 9:59

Няма кой..

907 0 7
Какво е най-важно за теб сега?
Искаш ли да потънеш в бездна от самота?
Има много хора на света
и всеки от тях крие в себе си различни чувства,
защо мислиш,че си различен,
като си женкара типичен???
Страниш от другите с оправдания празни
и говориш за тях думи толкова омразни...
Имаш се за по-висша класа,
но кой ти дава правото с тях така да се отнасяш?
Дразниш ме ужастно вече ти.
Надменност се чете дори в очите ти...
Не мога да повярвам, че превърна се в това,
че превърна се в една безчувствена душа,
която е на път към смъртта!
Така не можеш да живееш, разбери -
няма вечно някой до теб да стои.
Никой няма да те търпи.
Време е - по пътя сам поеми!
Недей да кроиш мечти без основи,
а погледни в какво мамино синче превръщаш се ти...
Имаш коли, пари и хиляди жени,
но нямаш верни приятели.
Никой в беда няма да ти помогне,
защото, ако продължаваш така, на бедите ти няма кой да смогне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря BeCaUsE`Of`YoU (Таня )
  • За съжаление напоследък е пълно с тези "Женкари" и "Мамини синчета", чието самъчувствие е без никакво основание и покритие! Много добре си казала всичко!
    А за римата..верно е, че на места се губи ама важното е че самото чувство в стиха присъства..Честно казано много повече ме радват тези стихове които карат нещо в мен да трепне и събуждат дадени чувства и емоции, отколкото онези, за които се казва че са "естетически издържани" а са загубили чувството си заради римата 6 и Поздрави от мен!
  • Ами аз мисля,че си има рима незнам за вас...
  • Браво!
  • Пак си с хубава идея,ама пак без рима.Става и за рап парче

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...