Кой кого заблуди тази нощ?
Кой отрече студената зима?
Няма „Ние“ и няма да има –
беше нежен, но беше и лош.
Жадно вкуси от моята младост,
подари ми звезда чудодейна.
Вяра силна у мен сякаш грейна,
скочи силно сърцето ми в радост.
После – буря и даже циклон,
нещо в миг се обърка и счупи.
Няма как моя вик да откупиш –
виж ме! Свещ съм на чер небосклон!
© Bo Boteva Todos los derechos reservados