Не казвам сбогом, а просто си отивам.
Дали и там ще има от онзи тъжен огън?!
Във мигове отминали погубих светлината,
целува ме сега усмивката на мрака.
Пресъхналите спомени ме галят мълчаливо
под дремещото слънце, но нежно, търпеливо.
Предаден съм на щастието, което вече нямам.
От болките си бъдещи не мога да избягам.
Полюшва се мечтата ми пред портите отворени,
тя няма бъдеще с изгнилите си корени.
Тъй здраво се залостила във клоните на времето,
оставих я и зная, че сам ще нося бремето. ...