Няма нищо сложно...
Не казвам сбогом, а просто си отивам.
Дали и там ще има от онзи тъжен огън?!
Във мигове отминали погубих светлината,
целува ме сега усмивката на мрака.
Пресъхналите спомени ме галят мълчаливо
под дремещото слънце, но нежно, търпеливо.
Предаден съм на щастието, което вече нямам.
От болките си бъдещи не мога да избягам.
Полюшва се мечтата ми пред портите отворени,
тя няма бъдеще с изгнилите си корени.
Тъй здраво се залостила във клоните на времето,
оставих я и зная, че сам ще нося бремето.
Виж – сенките прозрачни оставих нецелунати,
вината бе си моя, а аз я търсих в другите.
Но вече късно е за прошка невъзможна,
разбрах и истината, че няма нищо сложно.
Дали и там ще има от онзи тъжен огън?!
Във мигове отминали погубих светлината,
целува ме сега усмивката на мрака.
Пресъхналите спомени ме галят мълчаливо
под дремещото слънце, но нежно, търпеливо.
Предаден съм на щастието, което вече нямам.
От болките си бъдещи не мога да избягам.
Полюшва се мечтата ми пред портите отворени,
тя няма бъдеще с изгнилите си корени.
Тъй здраво се залостила във клоните на времето,
оставих я и зная, че сам ще нося бремето.
Виж – сенките прозрачни оставих нецелунати,
вината бе си моя, а аз я търсих в другите.
Но вече късно е за прошка невъзможна,
разбрах и истината, че няма нищо сложно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Стойчев Все права защищены
