Няма нужда, любов
Няма нужда да бъдеш нито първа, любов,
ни в притихнала есен - последна.
Всеки миг, всеки праг, всеки рай е готов
да запее с теб химни победни.
Няма нужда да носиш свеж венец от цветя,
не ти трябва костюм, ни украса.
Ти самата си цвят, разцъфтял в красота,
пред която и слънцето гасне.
Не играй си, любов, с онемели сърца
и с измама недей да прегръщаш.
Необятната сила да родиш светлина
е едничката твоя същност.
И недей се зарича - ти си вечна с това,
че капризна си, горда, ранима,
че си сбрала в едно смях, надежда, сълза...
Или просто с това, че те има.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
