Няма с мен

yanpa (Янко Панко)
3 3

8 mar 2011, 20:37

Poesía » De amor

607 0 2

Навъсен ден, стоиш пред мене няма,

прегръщам те и нежно с глас шептя.

Пак съм тук,

в очите ти засмени

виждам как се ражда нов света.

После на перона очаквам своя влак,

седиш до мен с ръка на мойто рамо.

Къде съм тръгнал?!

Даже да не падне мрак,

аз искам те до мен да бъдеш само.

Открадни ме от света с мечтите си, в които

аз сънувах теб в нощта безмълвна... заваля...

Вземи ме пак с дъха си,

роден в гласа ми скрито,

цял обгърнал теб, невинно да заспя.

Пътувам сам, вали навън сърдито,

броя сълзи след есенния дъжд,

а нещо в мен

боли почти открито,

загърбвам гари и море от тъжна ръж.

И гледам през стъклото – отива си денят,

тъй както ти от мене си отиваш.

Но знам, ще се завръщам винаги

насън в градът,

във който ти без мен сега заспиваш...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yanpa (Янко Панко)

2011-03-10T12:06:01+02:00

Благодаря Живкее, някакви импресии, монолози и т.н... рядко пиша, и както повечето хора, най-вече когато вътрешното ми Аз заговори в моменти на противоречие, тъга, обич, радост и т.н...
honesty (Jivka Koleva)

2011-03-08T21:46:26+02:00

,,заваля...

Вземи ме пак с дъха си,,,много хубав стихстрахотно