Знам, че не мога да те видя,
знам, че далече си сега,
но в главата си чувам глас:
"Тук съм, бебе, тук, до вас."
Но кажи ми как да продължа,
да опитвам да държа главата си
изправена, като знам, че теб те няма,
като не мога да те видя.
Всеки ден се сещам за отминалите дни
и си казвам:
аз не съм те изгубила,
ти просто замина надалеч и знам,
че ще ме чакаш да дойда аз при теб.
Ще помня спомена за тебе,
ще го пазя в сърцето си, докато не дойде
ден, в който споменът ще се превърне в реалност,
реалност, която отново ще ни събере...
© Гергана Хаджимитева Todos los derechos reservados