10 oct 2007, 20:02
Няма те.
Няма те.
Няма те сега до мен.
Няма те до мен, любов моя,
а колко силна бе любовта ни,
сякаш огън беше тя.
И колко много ти ме обичаше,
и колко много теб обичах аз.
Но ти повярва на една нелепа лъжа
и позволи да ни раздели.
Сега стоя отново сама в нощта,
в прегръдките на тишина.
С надежда, че ще се върнеш
и в прегръдка топла ще ме обгърнеш.
Търся те, но не те намирам.
Може би всичко вече наистина е свършило.
Може би няма път обратен към теб.
Може би съм те изгубила
ЗАВИНАГИ!!!
Няма те сега до мен.
Няма те до мен, любов моя,
а колко силна бе любовта ни,
сякаш огън беше тя.
И колко много ти ме обичаше,
и колко много теб обичах аз.
Но ти повярва на една нелепа лъжа
и позволи да ни раздели.
Сега стоя отново сама в нощта,
в прегръдките на тишина.
С надежда, че ще се върнеш
и в прегръдка топла ще ме обгърнеш.
Търся те, но не те намирам.
Може би всичко вече наистина е свършило.
Може би няма път обратен към теб.
Може би съм те изгубила
ЗАВИНАГИ!!!
© Йоанна Конова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
можеби не съм аз човека който трябва да го каже, но недей да тъжиш това няма да промени нещата,освен че се съсипваш...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
