Няма те.
Няма те.
Няма те сега до мен.
Няма те до мен, любов моя,
а колко силна бе любовта ни,
сякаш огън беше тя.
И колко много ти ме обичаше,
и колко много теб обичах аз.
Но ти повярва на една нелепа лъжа
и позволи да ни раздели.
Сега стоя отново сама в нощта,
в прегръдките на тишина.
С надежда, че ще се върнеш
и в прегръдка топла ще ме обгърнеш.
Търся те, но не те намирам.
Може би всичко вече наистина е свършило.
Може би няма път обратен към теб.
Може би съм те изгубила
ЗАВИНАГИ!!!
Няма те сега до мен.
Няма те до мен, любов моя,
а колко силна бе любовта ни,
сякаш огън беше тя.
И колко много ти ме обичаше,
и колко много теб обичах аз.
Но ти повярва на една нелепа лъжа
и позволи да ни раздели.
Сега стоя отново сама в нощта,
в прегръдките на тишина.
С надежда, че ще се върнеш
и в прегръдка топла ще ме обгърнеш.
Търся те, но не те намирам.
Може би всичко вече наистина е свършило.
Може би няма път обратен към теб.
Може би съм те изгубила
ЗАВИНАГИ!!!
© Йоанна Конова All rights reserved.
