Oct 10, 2007, 8:02 PM
Няма те.
Няма те.
Няма те сега до мен.
Няма те до мен, любов моя,
а колко силна бе любовта ни,
сякаш огън беше тя.
И колко много ти ме обичаше,
и колко много теб обичах аз.
Но ти повярва на една нелепа лъжа
и позволи да ни раздели.
Сега стоя отново сама в нощта,
в прегръдките на тишина.
С надежда, че ще се върнеш
и в прегръдка топла ще ме обгърнеш.
Търся те, но не те намирам.
Може би всичко вече наистина е свършило.
Може би няма път обратен към теб.
Може би съм те изгубила
ЗАВИНАГИ!!!
Няма те сега до мен.
Няма те до мен, любов моя,
а колко силна бе любовта ни,
сякаш огън беше тя.
И колко много ти ме обичаше,
и колко много теб обичах аз.
Но ти повярва на една нелепа лъжа
и позволи да ни раздели.
Сега стоя отново сама в нощта,
в прегръдките на тишина.
С надежда, че ще се върнеш
и в прегръдка топла ще ме обгърнеш.
Търся те, но не те намирам.
Може би всичко вече наистина е свършило.
Може би няма път обратен към теб.
Може би съм те изгубила
ЗАВИНАГИ!!!
© Йоанна Конова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
можеби не съм аз човека който трябва да го каже, но недей да тъжиш това няма да промени нещата,освен че се съсипваш...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
