Нямам нужда да ме обичаш,
да се сгушвам на твоето рамо,
да заспивам в гнездо като птиче,
да ме топлят очите ти само.
Да ми шепнеш единствени думи.
Не е нужно. Спести си ги! Стига!
Липсва трепет и страст. Помежду ни
безразлична стена се издига.
Не ме чакай на нашата пейка.
От мечтите си заличи ме.
На дървото с прекрасните вейки
не дълбай вече моето име.
Със мълчание ще те наказвам.
Не желая любов – милостиня.
……………………………….......................
Не, не слушай какво ти приказвам.
Боже... аз съм ужасна лъжкиня.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
А ти колко честно се отричаш от гореказанато!Неочаквана развръзка!
Харесах, Нина!Удоволствие беше да го прочета!
Поздрави от мен и хубава седмица!