6.04.2014 г., 19:14

Нямам нужда

794 0 6

Нямам нужда да ме обичаш,

да се сгушвам на твоето рамо,

да заспивам в гнездо като птиче,

да ме топлят очите ти само.

                          

Да ми шепнеш единствени думи.

Не е нужно. Спести си ги! Стига!

Липсва трепет и страст. Помежду ни

безразлична стена се издига.

 

Не ме чакай на нашата пейка.

От мечтите си заличи ме.

На дървото с прекрасните вейки

не дълбай вече моето име.

 

Със мълчание ще те наказвам.

Не желая любов – милостиня.

……………………………….......................

Не, не слушай какво ти приказвам.

Боже... аз съм ужасна лъжкиня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се подхлъзнах и чаках ужасна развръзка!
    А ти колко честно се отричаш от гореказанато!Неочаквана развръзка!
    Харесах, Нина!Удоволствие беше да го прочета!
    Поздрави от мен и хубава седмица!
  • финалът ме усмихна!
  • Ето и едно мъжко браво за този честен и емоционален стих!
  • Наранената жена винаги казва това, но истината е друга. И ти си го признала на финала. Поздравления за хубавия стих!
  • типично по женски Прекрасен финал!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...