6.04.2014 г., 19:14

Нямам нужда

793 0 6

Нямам нужда да ме обичаш,

да се сгушвам на твоето рамо,

да заспивам в гнездо като птиче,

да ме топлят очите ти само.

                          

Да ми шепнеш единствени думи.

Не е нужно. Спести си ги! Стига!

Липсва трепет и страст. Помежду ни

безразлична стена се издига.

 

Не ме чакай на нашата пейка.

От мечтите си заличи ме.

На дървото с прекрасните вейки

не дълбай вече моето име.

 

Със мълчание ще те наказвам.

Не желая любов – милостиня.

……………………………….......................

Не, не слушай какво ти приказвам.

Боже... аз съм ужасна лъжкиня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се подхлъзнах и чаках ужасна развръзка!
    А ти колко честно се отричаш от гореказанато!Неочаквана развръзка!
    Харесах, Нина!Удоволствие беше да го прочета!
    Поздрави от мен и хубава седмица!
  • финалът ме усмихна!
  • Ето и едно мъжко браво за този честен и емоционален стих!
  • Наранената жена винаги казва това, но истината е друга. И ти си го признала на финала. Поздравления за хубавия стих!
  • типично по женски Прекрасен финал!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...