Копнея аз да бъда твой...
Но нямам сили да ти кажа!
О, как съм влюбен, Боже мой,
но как, не знам, да ти го кажа...
Защо не съм голям герой,
а не подвластен на Съдбата…
Със този свят да водя бой.
С юмрук да фрасна Самотата!
От мойте чувства ме е страх...
А трябва мъжки да застана!
Със моя свян станах за смях...
В боклука няма да остана!...
Мечтата ми да бъда твой
е туй, което ме окриля.
О, как съм влюбен, Боже мой,
но да ти кажа нямам сили!
© Христо Славов Todos los derechos reservados