16 nov 2011, 11:29

Нямам сили 

  Poesía » De amor
503 0 3

Нямам сили

Копнея аз да бъда твой...
Но нямам сили да ти кажа!
О, как съм влюбен, Боже мой,
но как, не знам, да ти го кажа...

 

Защо не съм голям герой,
  а не подвластен на Съдбата…
Със този свят да водя бой.
С юмрук да фрасна Самотата!

 

От мойте чувства ме е страх...
А трябва мъжки да застана!
Със моя свян станах за смях...
В боклука няма да остана!...

 

Мечтата ми да бъда твой
е туй, което ме окриля.
О, как съм влюбен, Боже мой,
но да  ти кажа нямам сили!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разбира се,че е така...Но аз тогава гледах с други очи на нещата,особенно на този вид неща!Аз идвах от едно патриархално село и носех със себе си моминска свян.Сега нещата биха били други,в този дързък свят,но въпреки всичко романтиката не ме е напуснала съвсем!
  • Христо отиваш и казваш !Не страдай затова ,че си с вълшебна ,добра и влюбена душа !Ако не го направиш рискуваш да страдаш дълго !Върви!Поздрав!
  • Пожелавам ти да намериш сили да кажеш:ОБИЧАМ ТЕ!Харесах!
Propuestas
: ??:??