16 нояб. 2011 г., 11:29

Нямам сили

634 0 3

Нямам сили

Копнея аз да бъда твой...
Но нямам сили да ти кажа!
О, как съм влюбен, Боже мой,
но как, не знам, да ти го кажа...

 

Защо не съм голям герой,
  а не подвластен на Съдбата…
Със този свят да водя бой.
С юмрук да фрасна Самотата!

 

От мойте чувства ме е страх...
А трябва мъжки да застана!
Със моя свян станах за смях...
В боклука няма да остана!...

 

Мечтата ми да бъда твой
е туй, което ме окриля.
О, как съм влюбен, Боже мой,
но да  ти кажа нямам сили!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разбира се,че е така...Но аз тогава гледах с други очи на нещата,особенно на този вид неща!Аз идвах от едно патриархално село и носех със себе си моминска свян.Сега нещата биха били други,в този дързък свят,но въпреки всичко романтиката не ме е напуснала съвсем!
  • Христо отиваш и казваш !Не страдай затова ,че си с вълшебна ,добра и влюбена душа !Ако не го направиш рискуваш да страдаш дълго !Върви!Поздрав!
  • Пожелавам ти да намериш сили да кажеш:ОБИЧАМ ТЕ!Харесах!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...