elenabili (Елена Биларева)
298 2386
15 oct 2010, 17:44

Нямам сили - сили нямам 

  Poesía » De amor
847 0 11

Пропукаха се чашите без теб.

В голяма къща - калпав дом, изгнивам.  

На сгърчена утайка от кафе

претърсвам линиите. Пак. За твойто име.

 

И слънцето, забравило за мен,

пореден ден пропуска мойта гара.  

Прашасал е от вцепененост моя ден.

И нямам сили, сили нямам... да остана.

 

Порязах се на чашата ти днес.

(Налях кафе, поисках да се сгрея).

Потропване ли чувам? Моля...влез!

Ако си ти, аз има вероятност да живея.  

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички, които се подписаха на моята страница! Бъдете здрави!
  • Цялото това очакване е свъщност толкова трогателно, но нека не бъде абсолютно! Поздрав!
  • Хареса ми - метафорите, мракът на кафето А за лирическата героиня - аз имам по добри идеи ... ама всеки управлява съдбата си. Или позволява съдбата да го управлява!
    Поздрави, Ели! Поздрави!
  • Много е добро!
  • Силно!Хареса ми!
  • Стихът е много силен, но не мога да приема как една жена до толкова се идинтифицира с любимия, че изгубва същността си. Жената трябва да има свое лично пространство, в което не бива да допуска абсолютно никой. Тогава раздялата няма да е толкова страшна...
  • Красива надежда!!!
  • Поздрав!
  • харесах и аз много
  • Много силно! Поздрави, за чувствения стих!
  • Живи са стиховете ти, Елена!
    Дълбока вода газиш!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??