15.10.2010 г., 17:44 ч.
Нямам сили - сили нямам
Пропукаха се чашите без теб.
В голяма къща - калпав дом, изгнивам.
На сгърчена утайка от кафе
претърсвам линиите. Пак. За твойто име.
И слънцето, забравило за мен,
пореден ден пропуска мойта гара.
Прашасал е от вцепененост моя ден.
И нямам сили, сили нямам... да остана.
Порязах се на чашата ти днес.
(Налях кафе, поисках да се сгрея).
Потропване ли чувам? Моля...влез!
Ако си ти, аз има вероятност да живея.
© Елена Биларева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря на всички, които се подписаха на моята страница! Бъдете здрави!
-
Цялото това очакване е свъщност толкова трогателно, но нека не бъде абсолютно! Поздрав!
-
Хареса ми - метафорите, мракът на кафето А за лирическата героиня - аз имам по добри идеи ... ама всеки управлява съдбата си. Или позволява съдбата да го управлява!
Поздрави, Ели! Поздрави! -
Много е добро!
-
Силно!Хареса ми!
-
Стихът е много силен, но не мога да приема как една жена до толкова се идинтифицира с любимия, че изгубва същността си. Жената трябва да има свое лично пространство, в което не бива да допуска абсолютно никой. Тогава раздялата няма да е толкова страшна...
-
Красива надежда!!!
-
Поздрав!
-
харесах и аз много
-
Много силно! Поздрави, за чувствения стих!
-
Живи са стиховете ти, Елена!
Дълбока вода газиш!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
