Нямам време за чужди кръстове!

27 abr 2019, 20:22

Poesía » De amor, Filosófica

421 1 2

Ще си стоя пък един и същ!

Който не ме харесва - да си ме вземе,

на отглеждане в своята къща.

Аз съм досадно и тежко бреме.

Не, не искам услуги, мечешки!

През носа ми - синузита хроничен.

И не плащам за чужди грешки.

Егоизъм ме стяга. До безразличност.

Вече никак не ме е страх.

И не бъркам сам със самотен.

Да търпя, имам нисък праг.

Изтъняха ми нервите. Чак до корен...

И какво сега? Любовта ни?

Ами, отдето дошла - заминала.

Ти сякаш не си виновна. Спа ли,

че сега ти приличам на минало!?...

Ами, няма да се променям. Късно е.

Закъснях цял живот, та сега ли?

Нямам време за чужди кръстове.

Казваш - нищо, че съм,

но не съм хамалин!..

Стихопат.

(DannyDiester)

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

щураче (любимка)

2019-04-28T00:02:14+03:00

Много як финал! И аз не съм хамалка! И кръстоноска не съм! И не кръстосвам нос с никой ха ха
ИнаКалина

2019-04-27T22:21:46+03:00

Чуждият кръст никога не е по мярка. Интересна смесица от бунт, огорчение и липса на безразличност! Защото последното е родило това избухване...