27 feb 2015, 9:29

Нямам здравословен начин да се върна

  Poesía » Otra
700 0 10

Шшш -  шептиш - не пипай, няма,

не е прекрасно туй, което е измама.

Обидата нестихваща в душите на децата –

във гръб прободен съм от пипалата.

 

Спомените режат нашите одежди,

стигат до душата на моите надежди.

Ти ми шепнеш тихо, обещаваш ми промяна.

Доверие ти давам и ти ще си замяна.

 

Повярвах ти тъй сляпо, глухо, подивяло,

без разум и без чувства сърцето ми крещяло.

Но вече съм във мрака и сутрин не намирам.

В леглото всяка вечер по мъничко умирам...

 

Дращи, шепти ми гневно, обгръщай ме в забрава!

Какво ли тази болест в ума ще ми навява?

Ти мен в жесток и гладен, дращещ ме превърна

и здравословен начин нямам да се върна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Добринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...