Нямам здравословен начин да се върна
Шшш - шептиш - не пипай, няма,
не е прекрасно туй, което е измама.
Обидата нестихваща в душите на децата –
във гръб прободен съм от пипалата.
Спомените режат нашите одежди,
стигат до душата на моите надежди.
Ти ми шепнеш тихо, обещаваш ми промяна.
Доверие ти давам и ти ще си замяна.
Повярвах ти тъй сляпо, глухо, подивяло,
без разум и без чувства сърцето ми крещяло.
Но вече съм във мрака и сутрин не намирам.
В леглото всяка вечер по мъничко умирам...
Дращи, шепти ми гневно, обгръщай ме в забрава!
Какво ли тази болест в ума ще ми навява?
Ти мен в жесток и гладен, дращещ ме превърна
и здравословен начин нямам да се върна.
© Даниел Добринов All rights reserved.
